Учителко, целувам ти ръка!

♥ УЧИТЕЛКО, ЦЕЛУВАМ ТИ РЪКА! ♥
Случайна среща, във жената бяла
учителката своя аз познах!
Отмина ме, не беше ме познала,
затичах се, извиках и я спрях.
Представих си я хубава и млада,
с коси от злато във учебен час.
И ако днес е бяла безпощадно,
то тя е побелявала от нас...

Прости ми прегрешенията много
и болките от другите и мен.
Ти хора ни направи със тревоги,
учителко любима, "Добър ден!"
Снегът в косите падал е неволен,
но аз не вярвам, че е сняг това...
А все си мисля, кръг е ореолен
Учителко, целувам ти ръка!

Прости ми, прости ми!
Прегрешенията и болките от другите и мен...
Ти хора ни направи, Учителко любима, "Добър ден!"

Случайна среща, във жената бяла
учителката своя аз познах,
отмина ме, не беше ме познала,
затичах се, извиках и я спрях.
Снегът в косите падал е неволен,
но аз не вярвам, че е сняг това.
А все си мисля, кръг е ореолен,
Учителко, целувам ти ръка!...

Текст: Димитър Ценов
Музика: Найден Андреев
Изпълнява: Росица Кирилова

~ . ~ . ~

Виж още:
Един неразделен клас

Един неразделен клас!

Един неразделен клас! - Фамилия Тоника
Къде останахте, чудни вечери,
с безброй желания неизречени?
Къде сте мигове, пожелавани,
със откровения, незабравени цял живот?

Един неразделен клас с радостни песни и шеги
дълго огласяше града след петия час...

Един неразделен клас, с общи тревоги и мечти,
чертаеше своя път и вярвахме всички, до един,
че ни чакат само празници, че е щедро без предел
времето пред нас...

Къде останахте, чудни вечери,
с безброй желания неизречени?
Къде сте мигове, пожелавани,
със откровения, незабравени цял живот?

Един неразделен клас с радостни песни и шеги
дълго огласяше града след петия час...

Един неразделен клас, с общи тревоги и мечти,
чертаеше своя път и вярвахме всички, до един,
че ни чакат само празници, че е щедро без предел
времето пред нас...

Къде останахте, чудни вечери,
с безброй желания неизречени?
Къде сте мигове, пожелавани,
със откровения, незабравени цял живот?
Къде останахте, чудни вечери,
с безброй желания неизречени?
Къде сте мигове, пожелавани,
със откровения, незабравени цял живот?
Цял живот! Цял живот...

Текст: Милчо Спасов
Музика: Юра Трошанова
Изпълнява: Фамилия Тоника

Картичка с пожелание: Честит имен ден на Константин, Елена, Костадин, Алена, Стоил, Стоян, Станка, Станимир, Динко

21 май - Св. Константин и Св. Елена

Имен ден празнуват

Константин, Елена, Ели, Елин, Елина, Елка, Илона, Алена, Алейна, Лена, Ленко, Динко, Койчо, Коста, Костадин, Костадинка, Костадинко, Констанса, Констанца, Кунчо, Станимир, Станимира, Станка, Стоил, Стоян, Трайко

С пожелание

за много успешни, щастливи, слънчеви дни

и сбъдване на всички мечти!

ЧЕСТИТ ИМЕН ДЕН!

Сонет за Живота - Александър Бурмов

СОНЕТ за ЖИВОТА

След първата любов остава болката.
След втората - неизживяна младост.
След третата - това любов ли е?
Четвъртата е пищна като залез.

След първия приятел - вик и спазъм.
След втория - езикът е по-точен.
След третия приятел - виц, сарказъм.
Четвъртият е реплика... и точка.

След първата ни вяра - просто нищо.
След втората - и нищото е нещо.
След третата сме вече на равнище,
четвъртата е празнично усещане.

След първата ни смърт - военна музика.
След втората - врата, ритник и пътни.
След третата сме малко нещо гузни,
от явното предимство на безсмъртните.

От първия живот не се оплакваме.
Вторият е малко нанагоре.
Третият е мъчното очакване
в четвъртия да бъдем хора.

Във първата война си новобранец.
Във втората - герой, или предател.
Третата война е просто рана.
Останалото е признателност.

Но винаги така е на война -
ще избереш едно от двете -
да те убива вечната вина,
или да възкръснеш в цвете.

Автор - Александър Бурмов

Ключът към мира и разбирателството в семейството - притча за тайната на семейното щастие

15 май - Международен ден на семейството

(International Day of Families)

Ключът към мира и разбирателството в семейството - притча за тайната на семейното щастие

В съседни домове живеели две различни семейства. Едните през цялото време се карали, а при другите винаги било тишина и взаимно разбирателство.
Веднъж, изгаряна от завист заради мира и хармонията у съседите, жената от първото семейство казала на съпруга си:
- Върви при комшиите и разбери, какво и как го правят, че у тях винаги всичко е добре...
Отишъл мъжът, скрил се зад храста до оградата на своите съседи и започнал да наблюдава от прозореца, какво се случва в дома им. И видял, че жената мие пода в коридора на къщата. Но нещо привлякло вниманието й и тя хвърлила парцала, зарязала работата си и се затичала към кухнята. През това време се прибрал съпругът. И когато отварял вратата, за да си влезе вкъщи, не забелязал кофата с вода на пода, закачил я и тя се съборила, а водата се разляла в антрето. Като чула шума, жената се върнала и виждайки какво се е случило, започнала да се извинява на съпруга си:
- Съжалявам, скъпи! Прости ми, аз съм виновна...
- Не, миличка, моя беше вината! Ти ми прости...
Разстроил се мъжът от чутото и видяното у своите съседи, навел глава и се върнал обратно вкъщи. А там жена му го чакала и още от вратата го запитала:
- Какво стана, видя ли нещо?
- Да... - унило отвърнал мъжът.
- И какво? – нетърпелива била жената да узнае, каква е тайната на семейното щастие.
- Всичко разбрах! – тъжно отвърнал мъжът. – У нас ВСИЧКИ СА ПРАВИ, а у тях ВСИЧКИ СА ВИНОВНИ...

Автор - неизвестен
Превод на български - Melisa

Виж още:
~ Съвременна семейна притча - история за лобовта и споделянето
~ Съгласие - притча за семейно щастие и разбирателство
~ Рецепта за щастлив дом и семейство

"Сватбен обет" - брачна клетва за вечна обич и вярност

Заклевам се,
Да те обичам без страх, във всички твои форми сега и завинаги!

Обещавам,
Никога да не забравям, че това е любов, която се случва веднъж в живота! И винаги да знам с дъното на душата си, че без значение какви предизвикателства ще ни разделят, винаги ще намерим път един към друг!

Обещавам,
Да ти помагам да заобичаш живота, да го прегърнеш с нежност и да имам търпението, което любовта изисква!
Да говоря, когато думите са нужни и да споделям мълчанието, когато не са. И да живея с топлината на сърцето ти и винаги да го наричам дом!...

Из "Сватбен обет" (The Vow)