След първата любов остава болката.
След втората - неизживяна младост.
След третата - това любов ли е?
Четвъртата е пищна като залез.
След първия приятел - вик и спазъм.
След втория - езикът е по-точен.
След третия приятел - виц, сарказъм.
Четвъртият е реплика... и точка.
След първата ни вяра - просто нищо.
След втората - и нищото е нещо.
След третата сме вече на равнище,
четвъртата е празнично усещане.
След първата ни смърт - военна музика.
След втората - врата, ритник и пътни.
След третата сме малко нещо гузни,
от явното предимство на безсмъртните.
От първия живот не се оплакваме.
Вторият е малко нанагоре.
Третият е мъчното очакване
в четвъртия да бъдем хора.
Във първата война си новобранец.
Във втората - герой, или предател.
Третата война е просто рана.
Останалото е признателност.
Но винаги така е на война -
ще избереш едно от двете -
да те убива вечната вина,
или да възкръснеш в цвете.
Автор - Александър Бурмов
4 мнения:
истинско
Благодаря за публикуването на "Сонет за живота" от Александър Бурмов. Приготвила съм голяма порция храна за душата. Може да видите в блога посветен на Творчеството на Бурмов. aleksandurburmov@gmail.com
http://aleksburmov.blogspot.com/. Това е точната рецепта - порция
Бурмов! :)
Публикуване на коментар